If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Нощ...
- Скъпи, свали пръстена...
- Скъпа, това е часовникът...
..............................
Дългите години игра на тетрис направи от мен много добър нареждач на съдомиялната машина.
..............................
Германия.2039 година. Полицейски патрул спира самотно вървящ мъж, който е и бедно облечен. Карат го да се легетимира. Мъжът си подава документите. Единият полицай чете, а след малко казва на другия:
- Виж, Ахмед, какво смешно име - Мюлер!
.............................
Мъж се запознава с една не млада, но симпатична жена на 48 години в един бар. Изкарват цялата вечер заедно, пийват, приказват си... по едно време жената пита:
- Правил ли си тройка с майка и дъщеря?
- Не.
- А искаш ли да правиш?
- ДА! - възкликва заинтересовано мъжът
- Добре да отидем тогава у нас.
Двойката отишла в апартамента, жената отворила вратата и се провикнала:
- Мамоооооо, будна ли си?
__________________
copy/paste from HWBG
"BEAUTY IS NOT ENOUGH!"
Alfa Romeo 145 1.4 T.S 97 - EX
Opel Astra J GTC
Зайо и Мечо били на рибилов и хванали златната рибка. Тя казала:
- Пожелайте си по три желания и аз ще ви ги изпълня.
Мечо започнал:
- Искам всички мечки в тая гора да са женски!
- Искам една каска! - казал Зайо.
- Искам всички мечки в този континент да са женски!
- Искам един мотор! - казал Зайо
- Искам всички мечки на Земята да са женски!
А, последното желание на Зайо било:
- Аз пък искам Мечо да е обратен!
"BEAUTY IS NOT ENOUGH!"
Alfa Romeo 145 1.4 T.S 97 - EX
Opel Astra J GTC
2. Трябва да се държиш за пода от страх да не изпаднеш от Земята.
3. Твоята работа пречи на пиенето ти.
4. Докторът е открил следи от кръв във алкохолната ти кръвна проба.
5. Продължаваш да си лежиш на тоалетната дъска.
6. Две ръце, една уста... Мислиш, че това е вече проблем за пиенето.
7. Виждаш нещата по-добре с едно затворено око.
8. Паркингът изглежда, че се е преместил като излезеш от бара.
9. Падаш на пода...
10. Я! 5 бири съдържат същите калории колкото един сандвич. Затова пропускаш вечерята.
11. Цялата кръчма поздравява "Здрасти" щом влезеш.
12. Смяташ, че четирите основни хранителни групи са Кофеин, Никотин, Алкохол и Жени/Мъже
Някои хора трябва да имат не акт за раждане, а писмено извинение от производителя на контрацептиви.乁໒( ͒ ⌂ ͒ )७ㄏ Българите ще излязат масово на протест, чак когато спрат Замунда
Една тема във форума се счита за успешна, ако до седмия коментар не се заговори за плюскане и пукница !
Десетте най-глупави идеи за онлайн бизнес, които успяха
1. Million Dollar Homepage
Един милион пиксела, вземи по долар на пиксел — това сигурно е най-глупавата идея за онлайн бизнес, която може да хрумне на човек. И все пак, 21-годишният Алекс Тю, който измисли Million Dollar Homepage, сега е милионер.
2. SantaMail
Друга брилятна идея: направи си пощенски адрес на Северния полюс в Аляска, престори се, че си Дядо Коледа и взимай по 10 долара от родителите на всяко дете, което получи писмо от теб. От 2001 г., когато започнал този бизнес, та до днес Байрън Рийз е изпратил повече от 200 хиляди писма и е забогатял с няколко милиона.
3. Doggles
Създай слънчеви очила за кучета и ги продавай онлайн? Уф, че глупаво. Как, по дяволите, успяха да станат милионери и да имат магазини по целия свят? Не знам.
4. LaserMonks
LaserMonks.com е дъщерна фирма на Cistercian Abbey of Our Lady of Spring Bank, манастир с 8 монаха, разположен на хълмовете Монро Каунти, 90 мили северозападно от Медисън. А-ха, истински монаси ти пълнят наново принтерните касети. Алелуя! Продажбите им за 2005 г. възлизат на два и половина милиона долара. Слава на Господа.
5. AntennaBalls
Не може да продаваш топки за автомобилни антени олайн. Няма начин. Пък и да имаше — няма как да те направи богат. Е, Джейсън Уол откри как и сега той е милионер.
6. FitDeck
Създай тесте карти, на всяка карта от което е показано различно фитнес упражнение. И продавай тези тестета онлайн срещу $18,95. Звучи ми като идея, обречена на неуспех. Но бившият ‘тюлен’ и настоящ фитнес инструктор Фил Блек отчете продажби за 2005 г., възлизащи на $4,7 милиона. Много повече от заплатите на военните.
7. PositivesDating.Com
Искаш ли да отидеш на среща с HIV-позитивен? Пол Грейвз и Брендън Кьочлин решили, че има хора, които биха искали, и затова създали сайт за уреждане на срещи със серопозитивни. Приходите през 2006 г. са 110 хиляди долара, а двамата основатели на сайта прогнозират, че до 1 година членуващите в него ще са повече от 50000.
8. Designer Diaper Bags
На Кристи Рейн й писнало да разнася бебешки пеленки в хладилна чанта. 34-годишната майка на три деца искала нещо компактно, изискано и представително. Затова през ноември 2004 г. проектирала специална чанта за памперси. За една година приходите от продажби стигат $180 хиляди долара. В момента моделите на памперсните чанти са 22 на брой и се продават не само онлайн, но и в повече от 120 бутика по света за около $14,99.
9. TruGamerz
Покривала за аналогови джойстикове от изкуствено кадифе и подложки за пръсти с гел? Никой няма да купува тези глупости. Да, ама продуктът се оказал толкова популярен, че бил избран за продажби от Target.com и Walmart.com. И годишните продажби скочили над половин милион долара.
10. Lucky Wishbone Co.
Изкуствен ядец. Ами това си Е глупава идея пък. Кой, по дяволите, се нуждае от изкуствен ПЛАСТМАСОВ ядец? Явно твърде много хора по света. В момента се произвеждат 30 хиляди парчета ДНЕВНО. А Кен Ароуни, създателят им, преценява, че продажбите за 2006 година ще стигнат един милион долара.
Войници кацат на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:
- Онзи кратер вляво от мен виждате ли го?
- Да.
- Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?
- Да.
- Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?
- Да.
- Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник Иванов:
- Разрешете да запитам.
- Казвай, Иванов!
- Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?
- Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
"BEAUTY IS NOT ENOUGH!"
Alfa Romeo 145 1.4 T.S 97 - EX
Opel Astra J GTC
Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал:
- Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш.
- Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг.
Връща се мъжът в леглото и жена му го пита:
- Кой беше?
- Някакъв идиот, искаше да го бутна.
- И ти какво направи?
- Пратих го на майната му!
- Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека!
Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл.. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика:
- Ей, приятел! Къде си?!
От тъмнината:
- Тук съм! Ела тук!
- Къде тук?
- Тука бе, на люлките!
Още пътуваме към Земята. Нищо интересно. Едни и същи звезди. Има ги и при нас. Понеже сме гъзари, още преди 15 341 236 години и 3 месеца си заровихме малко военна техника под повърността на планетата, която ще ударим сега. И сега пътуваме само с лек ръчен багаж. Умно решение от наша страна – нямате си и най-малка представа колко поскъпна междузвездният транспорт през последните няколко хиляди години Разбира се, напръскахме всичко с анти-корозионен лак преди да го закопаем. Само не питайте как сме предвидили тези тук къде ще си построят градовете – ние извънземни ли сме или какво? А тогава нямахме почти никакви проблеми.
Всъщност някои от работниците не се върнаха с нас. Носеха се слухове, че са се разболяли при загадъчни обстоятелства. Както и да е – вероятно е нещо дребно. Аз съм изключително горд, че ще участвам в тази война.
Целият ми род се състои от воини – дядо ми навремето е участвал в колонизирането на Марс. Това е първата ми мисия в тази част на галактиката.
Ден 2.
Пристигнахме. Земята е интересно място. Синьо-зелено. Чувам как някакъв тип преразказва действията ни. Бива го с историята. Но аз се чувствам малко глупаво – наистина ли има нужда някой и да обяснява какво правим.
Ден 3.
Тръгнахме да се спускаме към машините. Разбира се, можем да го направим и чрез съвсем нормална телепортация, която открихме още преди 20-на милиона години, но със светкавици е доста по-ефектно – тези човеци яко се шашкат и настава голям фън. За съжаление си има своите недостатъци, доста ме боли задника като се сблъсквам с асфалта, и после пет минути съм напълно неработоспособен, но какво да се прави – show must go on.
Нямам търпение да ги подхванем тия. Аз се намирам на доста висок пост във военната йерархия и съм на бойното поле единствено по собствено желание. От данните от разузнаването съм си харесал някакво кранистче и ще го гоня до дупка. Един ветеран от съседния отряд пък яко е набрал на някой си Уил Смит. Копеленцето било наритало доста задника на баща му, който се бил тук в предишна война като наемник, преди 7-8 години.
Тук е мястото да отбележа колко много съм впечатлен от хората – успяват да си построяват и възстановяват градовете наново доста по-бързо отколкото смогват да ги унищожават колегите извънземни ...
Ден 4.
Почнааме ги. Няма шега няма измама – машините се държат отлично. Почти не личи, че са стояли толкова време под земята. Като чистак-нови са. Доволен съм. Ще черпя инженерите. Харесах си една тълпа и голямо пуцане падна.
Открих бъг в лазерите - изпаряват хората, но не и дрехите им. Ще го впиша в доклада си. Дано го оправят защото е досадно – какво ще правим после с толкова много дрехи. По едно време ми стана еднообразно. И точно тогава мернах в навалицата кранистчето. Избяга ми.
Ден 5.
Всичко върви по план. Напредваме добре. Тези обаче не се дават без бой. Не знам само защо не си използват яденото оръжие. Предполагам ги е страх да не си съсипят планетата. Но какво всъщност си мислят, че имаме намерение да правим ние с нея накрая – да я облагородим може би?! Ха-ха. Взривихме един влак. Ефектно беше. Но го оставихме да се движи както си гори само и само да шашнем за пореден път човеците.
Носим си малко семена от специална червена трева и мислим да ги засадим и да видим как ще виреят тука на Земята. Ако потръгне ще направя големи мангизи от това. Пак мернах краниста в друга тълпа. Погнах го с лазера, но отново успя да се измъкне. Несъмнено е повратлив. Колегата ми отдясно вече цял ден киха. Накарах го да си вземе отпуск и да посети доктор. Каза, че ще иде утре.
Според последните ми наблюдения хората стават изключително агресивни едни към други, когато са поставени в сресова ситуация. Дори имам чувството, че ако ги бяхме оставили да се избият сами, щяха да го сторят далеч по-ефективно от нас самите.
Ден 6.
Днес по някое време имаме разузнавателна мисия долу на земята. Щастлив съм, омръзна ми да карам това нещо и искам малко разнообразие. А и тайно се надявам да хвана най-накрая кранистчето – някакво странно влечение изпитвам към него като че ли ... Влезнахме в една къща. Интересно е. Един от колегите намери някакви снимки. Казах му, че излишно място нямаме и освен ако не са порно изобщо да не ги взима. Иначе, докато обикалям из къщата, имам странното чувство, че пропускам нещо важно ... Видяхме и някакъв странен кръгъл предмет. Според данни от разузнаването, тук го наричат “колело”. Интересна технология – ние нямаме такава. Смятам да предложа да направят експериментален трипод с подобни “колела” – че с тия крака доста друса понякога ... Не намерихме никого в къщата.
Тъкмо когато се качих в машината, един от генералите ми се обади и започна да ме занимава с глупости. Не можело да оставяме след нас планетите червени, а да сме се размотавали из тях със сиви на цвят машини. Не било нито естетически издържано, нито вече модерно. И заповяда да боядисаме всички триподи червени. Откъде да намеря толкова много червена боя? Каза да съм се оправял сам – не съм бил малък. Онзи кихащия днес не дойде на работа. Дано се оправи скоро.
Ден 7.
Получих последната сводка от разузнаването. Едва не умрях от яд докато я четох - за малко съм се разминал с кранистчето в онази къща. А според шпионите той е някакъв деградирал социопат с дъщеря истеричка и малоумен син. Не му е лесно на горкия човечец. По последни данни се е събрал с някакъв луд, който копае тунели. Според разнузнаването на тоя последния това не му било за първи път.
Още се чудя какво да правя с боята. Един колега ми даде визитка на някой си бай Киро от Горубляне. Къде, по дяволите, се намира това Горубляне ...
Ден 8.
Днес изведнъж ме осени гениална идея откъде да взема червена боя. Решението е било през цялото време пред очите ми. Гордея се със себе си - толкова съм умен. Тревата, която засадихме, още никне. Нямам търпение да свия първата цигарка с нея – доста помага при стреса.
Ден 9.
Върнах се пак в района около къщата. Имам коварен план да подмамя краниста, използвайки дъщеря му. Не, бате, бил съм на какви ли не планети, но такъв глас като нейния никъде другаде не съм срещал. Според мен ще е добре да я използваме като ултразвуково оръжие. С няколко такива като нея ще превземем тази планета за нула време, ебем ти триподите ...
Планът проработи. Хванах ги за ушите и двамата. Малката как пищи само –за малко да ми изпочупи страничните стъкла. Най-накрая. Подготвих и подредих личната си квартира. Нямам търпение да се срещна с него. Но нещастникът ми врътна гаден номер точно когато го прекарвах през засмуквателя. Ох. Доста ме заболя от това. И цял трипод загубихме. Добре, че притежаваме технология за запис на съзнанията ни буквално всяка секунда. Което ни прави практически безсмъртни. Така, че – лоуднах си последния сейв и отново съм на линия. При това с чисто нов трипод.
Ден 10.
Днес още сутринта денят започна криво – мъмриха ме, за това че съм съсипал машина. Не трябвало да поставям емоциите и личните си чувства над професионализма. Заплашиха, че ще ме върнат обратно на родната планета на поста Шеф на Военната Академия. Не, не искам да се връщам там – това е най-голямото село в нашата галактика ...
А защо ли имам чувството че и по-лошо ще става.
Бродех си съвсем кротко из поредния град, когато видях едни гарги да кацат и да се разхождат по корпуса. Еби му майката, явно нямам щит. Не успях да разбера какво точно става, защото точно в този момент ме опукаха с някакви базуки. Отново се лоуднах, но този път в орбита, на безопасно разстояние от Земята, тъй като бях извикан на спешен брифинг.
Оказа се, че някакви бацили на тази планета ни убивали. Е само това липсваше. Чак сега ли са го открили това. Не знам как така сме тръгнали на война с такава отчайваща некадърност и некомпетентност в бойните ни редици. Някой пак не си е свършил работата. Беше взето решение засега да се изтеглим и да изчакаме докато виновникът за това безотговорно деяние не бъде открит и не понесе своята отговорност. Ще има процес.
След последните реформи в съдебната ни система очаквам да има присъда след не повече от 5 милиона години. Явно ще трябва да си взема отпуск дотогава. Започнах да се подготвям. Чернилката, за която ви разправях в началото, нещо злорадства ...
Чух, че расата му не била особено популярна тук на Земята та рано или късно ще си намери майстора. The Kuklux Klan is not as forgiving as I am, my nigga … Полетът ми към родната планета е след малко. Не знам кога ще се върна пак. Ще ми липсва тази планета. И ме е яд, защото се оказа, че и червената ни трева не може да вирее тук. Никога не ми е вървяло в бизнеса ...
Range Rover Vogue 4.4 Rexton 270 cdi Honda CBR Repsol 1000 , Polaris Predator 500 Колкото и да се опитваш, никога няма да си по-велик от пръдня на крава.
Comment